Как да не платите 5000 лв. за дълг от 350 лв.

Т.нар. бързи кредити (т.е. кредити под 400 лв.) станаха особено актуални напоследък. От една страна – заради обществените дискусии около тяхната регулация, а от друга – поради все по-нарастващата активност на компаниите, които ги предоставят. Все по-често в медиите се срещат примери за хора, които вземат малка сума, а впоследствие трябва да върнат двойно, тройно или дори четворно повече. Засилената обществена чувствителност създава и по-големи очаквания към законодателя да регулира дейността и условията по отпускане на бързи кредити. Включването на кредити до 400 лв. в обхвата на Закона за потребителския кредит би допринесло за ограничаване на недобросъвестните практики в сектора.

Какви са особеностите на бързите кредити и защо създават усещане за неравнопоставеност?

Бързият кредит по същество представлява малък паричен заем, отпускан без обезпечение и за кратък срок. Поради това лихвата е по-висока – потребителят получава средствата почти незабавно и в ситуации, в които банките не биха одобрили кредит. Това само по себе си не е нито необичайно, нито непременно несправедливо.

Проблемът е, че често основните ползватели на тези кредити са хора в затруднено финансово положение – без спестявания, без стабилни доходи, понякога и без достатъчна финансова грамотност. Те често не четат или не разбират договорите, които подписват, и така се съгласяват с изключително неблагоприятни условия.

Не може да се очаква от всеки човек да разбира сложни договорни клаузи. Вярно е, че никой не е принуден да подписва договор, но аргументът за „свободния пазар“ невинаги отчита реалната уязвимост на потребителите. Липсата на достатъчна регулация може да ги постави в тежка дългова спирала.

Защо е необходима ясна законова рамка?

Нека разгледаме пример.

Иван работи в строителна фирма. Често изразходва заплатата си преди края на месеца и разчита на заеми „до заплата“. Взема бърз кредит от 350 лв., за да покрие наем и сметки. Договорът предвижда: първите 15 дни без лихва, следващите 15 дни – двойна лихва. На падежа трябва да върне 450 лв. – изглежда приемливо.

Проблемът възниква при забавяне. При просрочие се активират наказателни клаузи – начисляват се лихви, наказателни лихви, такси за управление и др. Дългът бързо нараства многократно и продължава да се увеличава.

Ако Иван не плати навреме, сумата може да достигне 1500 лв., после 2000 лв. След това кредиторът предприема съдебни действия – често чрез арбитраж. Следва изпълнително производство при съдебен изпълнител, като всички разходи се поемат от длъжника. В крайна сметка Иван може да получи покана за доброволно изпълнение за над 5000 лв. При неплащане – риск от опис и продажба на имущество.

Този сценарий не е изключение. И въпреки това кредиторът може да не е нарушил закона.

Къде е ролята на държавата?

Проблемът не е толкова в първоначалната лихва – тя обикновено е ясна за потребителя. По-сериозният въпрос са санкциите при забавяне – наказателни лихви, такси и други тежести, които могат да доведат до драстично нарастване на дълга.

Тук идва ролята на законодателя – да въведе ясни и задължителни граници за:

• лихвени проценти

• такси

• наказателни лихви

В момента тези параметри често остават извън реален контрол, прикрити зад принципа на свободата на договаряне. Но ролята на държавата не е да ограничава пазара без причина, а да гарантира справедливост и защита на по-слабата страна.

Важно е да се има предвид, че договори или клаузи, които противоречат на добрите нрави по смисъла на Закона за задълженията и договорите, са нищожни. Прекомерно неблагоприятните условия могат да доведат до недействителност на части от договора.

Възниква и въпросът дали съдът (включително арбитражът) следва да уважава искове на кредитори, когато договорите съдържат клаузи, които очевидно противоречат на принципите на справедливост и добросъвестност.

В заключение

Големият брой компании за бързи кредити е резултат от реално търсене. Те не бива да бъдат поставяни под общ знаменател или демонизирани. Но е необходимо ясно законово регулиране, което да ограничи възможността за печалба за сметка на финансово уязвими длъжници.

Само чрез баланс между свободния пазар и защитата на потребителите може да се избегнат ситуации, в които малък заем води до огромен дълг.